Не искай да свиквам без тебе! Не мога!
Единствено близо до теб
забравям униние, страх и тревога
и смело се взирам напред.
Посоката ясна - зовът на сърцето
разстила пътеки пред мен,
мечтите ми тръгват натам, накъдето
блажено протяга се новият ден,
защото с усмивка посрещам зората,
че някъде будиш се ти.
Не искам пари и цветя, и палати,
а само до мен да заспиш.
И миг да живея без тебе не мога!
Във фурната слагаш ли лед?
Поискай живота ми, всичко, за Бога,
но само не искай да мога без теб!
© Таня Донова Всички права запазени