sinoptic (Красимир Трифонов)
163 358
22.12.2013 г., 16:16 ч.

Не искай да съм ти клакьор 

  Поезия
589 0 3

Не искай да съм ти клакьор,

ръцете, виж, не щат да ръкопляскат,

тази роля, гротескна, на актьор

за мними ласки много ми е тясна.


Да викам с глас - Оле, не съм готов,

поза на бездушник не заемам,

тук вътре имам само цвят любов

и купища мечти като поема.


Не искай да съм грешен без вина

и да се смея, когато ми се плаче.

В ръката стискам милувки топлина -

любовното, вълшебното ни хапче.


Не вземай ме за твой придворен шут,

не ме сочи със пръст, нима те стряскам?

Да, тази обич, знам ме прави малко луд,

но сили нямам с гняв да те задраскам.


Не искай да съм ти клакьор,

в очите, виж, звездиците палуват,

любов ми дай, сияещ взор,

две устни, гдето страстно да целуват.



© Красимир Трифонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не съм много по коментарите, но това е много хубаво. Не мога да го подмина.
  • ..„но сили нямам с гняв да те задраскам“ - ето това най-много ми хареса!Поздрав и весели празници!
  • Някои хора не са свикнали да дават. Научени са, само ако получават, тогава да дават от себе си, няма значение какво!
Предложения
: ??:??