Не искам вече лъжливи слова,
не искам красивите ти думи,
искам просто истински дела –
всичко или нищо помежду ни!
Не искам вече нежните дела,
които често ми даряваш,
аз искам с думичка една
да кажеш „Ти ме притежаваш”.
Не искам щастието да ми даваш
и аз да го държа във тръпнещи ръце,
защото знам, след миг ще го забравиш
и аз ще съм с разплакано лице.
Не искам да се боря с друга
за миг внимание от теб за мен,
ако е тъй, то значи е заблуда...
обичаш ме, но не съвсем.
Не искам да чакам аз влака
със разтуптяно сърце,
а тя у вас да те чака,
а аз да плача като дете.
Не искам думи измислени,
не искам кубчета лед,
аз искам чувства тъй искрени
и искам ги само от теб!
Не искам да преча на щастието
и ако е истинско – отиди,
но, моля те, нямай нахалството
във мен да оставяш следи.
Не искам живота ти да бъркам,
не искам да страдам сега
и ако без тебе се побъркам,
аз искам само да умра!
© Яна Всички права запазени