Предай ме! Искам да ме предадеш,
защото ако не го сториш, ще загина,
и като с шиш сърцето ми да прободеш…
Аз искам да се влача по земята, да се срина.
Не искам да ме жалиш,
не питай нужда имам ли да те имам.
Затворена в себе си искам да ме оставиш
и тайно, борейки се със себе си, да те проклинам.
Ще те моля да ме хванеш за ръката
и да стискаш, докато посинее,
да блъскаш главата ми в стената…
Нека и кръвта ми с пода да се слее.
Не ме боли, не ме мисли!
Ще мине ден, седмица, година,
ще изсъхнат и моите очи,
ще вдигна гордо глава и ще те подмина!
© Полина Петкова Всички права запазени