Не искам още да се будя.
В съня ми властваш само ти.
И стана ли, ще те загубя.
Обичам те, любов, прости!
Не съм дошъл в света случайно.
Заченат съм от любовта.
Изминах пътища незнайни
и стигнах твоята врата.
Ти моя си любов последна.
Какво направи с мен, кажи?
В очите днес ще те погледна -
душата ми да не тъжи.
© Пол Франк Петров Всички права запазени