Сънувам стихове, забравям рими…
не искам да се будя…
Не спирам да те търся в себе си… а викам - ОСТАВИ МЕ!
Това, което мислех, че ти давам – оказа се у мене…
Не спирам да ги мачкам… плача и се смея…
една тънка връзка спомени… заключени…
без време…
Ридаещ бивш Сатир… давещ се в словесна оргия…
Размазано лице върху странично огледало…
Не закопчах предпазния колан… изгубих се в тебе…
И ще целувам устните ти… плуващи в чашата…
Мечтаейки те нощем… ...