Не знам как да го опиша.Дори не знам как стана...

Магьосник трябва да си, друго обяснение няма...

Нямаш си и на идея колко силно сърцето ми бие.

Когато те видях, коремът ми просто реши да се свие.

При всеки звук, всеки човек, се надявам да си ти...

За теб е всяка мисъл, която в главата ми се върти.

Нещо просто някак си към теб все ме влачи...

Едвам заспивам нощем... Дали това нещо значи?

Очаквам следващата ни среща с нетърпение.

Подбирайки си думите, изпитвам затруднение.

Липсваш ми всяка секунда, това е вече прекалено...

Как направи съзнанието ми да е толкова заслепено?

Различен си, наистина. Знам, че това е доста банално...

Но хич да не излизаш от главата ми... Не е нормално...

Чувствам се сама дори и сред хора, може ли така?

А при вида ти да не ме държат и собствените ми крака?

Когато бях с теб сякаш светът изчезна сам.

И много се обърках, защото знаех, че е там,

но просто го нямаше... Прояви малко човечност

и ми обясни как секунда без теб е цяла вечност?

Защото аз не схващам. А ти дали схващаше?

Как отчаяно исках да ме целунеш, когато ме изпращаше?

Как така само теб като видя и започвам да грея?

Как не мога да си представя дали без теб ще живея?

Усетих такава прекрасна топлина, когато ме гушна...

Бих стояла вечно така, но все пак трябваше да те пусна...

Беше много красив, ухаеше страхотно, а твоята усмивка...

Ах, само да те имах... Бих била най-голямата щастливка.

Не разбирам как е възможно да си толкова неустоим...

Молих се дъждът да продължи и още под терасата да постоим.

Смешно е, но малко треперех, когато ми чистеше косата.

Смешно беше и като ми каза,  че са ми малки краката.

Понякога не чувах какво казваше,а те наблюдавах.

Просто слушах ангелския ти глас и се наслаждавах.

Не може така... Да те искам толкова много не е възможно!

Разбери, положението ми наистина е много тревожно!

Моля те, направи нещо бързо... Веднага ме успокой...

Защото ме е страх да не те изгубя, а дори не си мой!

Силно се надявам някой ден да прочетеш това

и да разбереш колко много ме имаш, от началото до сега.

Не говоря за начина, по който се чувствам, който е нелеп,

а за това, което не чувствам към никой друг, освен към теб.

Всяка твоя дума събаря стените ми и ме прекършва...

И се страхувам от това, защото не искам да свършва...

Само пишейки това и мислейки за теб, нещо в мен живна.

Като дете се чувствам... беззащитна, честна и наивна...

Нека бъда ясна и съм сигурна, че както винаги ще схванеш.

Повече от всичко на този свят искам с мен да останеш...

Този път не мога да бъда кратка, а като теб съм подробна.

Ще ме гушнеш ли пак, защото прегръдката ти е така удобна?

Давам всичко дори за малко пак до себе си да те притискам...

Уплашена съм.З нам, че не винаги нещата стават, както ги искам.

Знам, че е страшно, лошо, жалко, каквото се сетиш...

Но повярвай ми, че давам всичко и ти това да усетиш...

Не знам как го правиш, но всичко лошо от мен измъкваш.

Аз... просто... ами... Моля те, не искам да си тръгваш...

Кажи, че е нормално, защото се чувствам странно...

Да лягам и да ставам, и да си в главата ми непрестанно...

Виж,а з имам предложение - нека време да не губим!

Може да държим ръце, да ме целунеш и после да се влюбим!