Не искам да вярвам
Не искам да вярвам на хорските думи,
на тез безпощадни, жестоки езици.
Наобиколили са ме сякаш чуми
и една по една ми удрят пестници.
Не искам да вярвам, че лъжеш отдавна,
че хвърлял си пясък в очите ми слепи.
Как силно, помниш ли, ме зарадва,
като каза, че ще ме обичаш во веки?
Не искам да вярвам, че всичко ще свърши
и можем да живеем разделени.
Никога не можем да си бъдем чужди,
щом веднъж сърцата ни са споделени.
© Стефка Георгиева Всички права запазени