Не искам да знам кой си, нито откъде идваш.
Не искам да знам и защо те обичам толкова силно.
Достатъчно ми е само да те виждам за миг поне,
за да изпълниш със светлина и топлина сивия ден,
толкова хладен, самотен и пуст...
Достатъчно ми е да чувствам присъствието ти,
да усетя онази живителна тръпка, която пробужда
всяка искрица от щастие в мен.
И аз сякаш политам някъде надалеч от всичкия страх,
от всичката болка.
Не искам да загубя чувството, че живея всеки път,
когато погледите ни се срещнат.
Аз не ти говоря с думи, аз сякаш съм част от теб
и ти също си част от мен...
Сега, когато те открихq не мога да те загубя, не и сега.
Ти си моята съдба, с която искам да се срещам непрестанно.
Хвани ме за ръка и ме поведи към вечността.
Не искам да знам самота, нито тъга щом съм с теб
дори на края на света.
© Христина Михайлова Всички права запазени