И при мене – есенен дъжд,
тих, капризен и някак ронлив,
по перваза пързалят се гълъби,
тропат с човки по свода мъглив.
Цветята разпъват чадъри,
сгушени, търсят си корени,
небето отгоре глухо ръмжи,
а небесните порти - отворени.
Глуха песен пробива нощта,
трепка сребърна обица в здрача,
от небето лилаво политат звезди -
кой излъга, че мога да плача ? ...