блъсках се във твоето сърце,
твърдо се оказа, диамантно,
размазвах често своето лице.
Научих се да крия любовта си,
да стискам чувствата в юмрук,
помирих се и със съвестта си,
а волята, по-здрава е от чук.
Аз обич за обич бих заменила,
разделила бих гроба си с теб,
птичка за теб бих била лекокрила,
когато е нужно - отвара и лек.
Не искам пеперудена любов,
колкото и красота да носи,
бих искала да чуя твоя зов,
букет да съм, от бели рози.
© Анна Станоева Всички права запазени