А как те чаках в самота
и колко нощи те сънувах,
и в тая нощна красота
за тебе само съществувах.
Дори за миг не вярвах аз,
че ти си някъде далече
и в този светъл нощен час
Съдбата сякаш ни обрече.
Как късно е да бъдеш друг,
а аз на фея не приличам,
но ти си с мене, ти си тук
и аз все повече обичам.
Красива, светла е нощта,
не искам утрото да идва!
При нас е спряла любовта
и с чар неземен ни опива.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Всички права запазени