21.06.2010 г., 17:17 ч.

Не искам вече нищо 

  Поезия
650 0 4

Не искам вече нищо.

Само

листата на забравата

да ме покрият -

сред жълтите им молекули

да се скрия;

саванът им над мене

да увехне.

Душата си

от тялото си

да изтрия

и болката

да секне.

© Габриела Цанева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за милите усмивки и подкрепата... Казваш, че щастието е борба... Бих искала да е покой... Приеми моя поздрав:

    Покой. Капките
    барабанят, тревите
    плачат... Щастие.
  • така е Щастие има. Трябва борба, търпение, вяра
  • Топло ти благодаря, Дияна!Права си, кръговратът на болката и щастието движи света... и когато болката заслепява е хубаво някой да ти напомни, че има щастие!
  • Пожелавам ти болката да секне, но недей потъва в забрава! След болката следва щастието. Колкото по-силна е била болката, толкова по-голямо ще е щастието ти. Поздрав. Горе главата!
Предложения
: ??:??