Не искаш ли с носталгия горчива
да имаш топлината ми сега
от времето, когато бях за теб красива
на първата ни среща с любовта...
Не искаш ли докосване последно,
целувка нежна, поглед във очи,
бутилка вино... няма да е редно,
но нека се напием, да горчи...
Поглъщал си ме с поглед жаден,
горели сме от страст в нощта...
задъхан от целувки, топъл, влажен
усещал си ме истинска жена...
Припомням ти красиви срещи,
моменти, погледи, слова...
Преди раздяла със студени клещи
да свие нашите гърла...
Че няма стон дори да мога
отпосле да ти промълвя,
ще бъда мълчалива, тъжна, строга,
додето се изтрием от света...
© Ирена Георгиева Всички права запазени