Не искаш ли едно момиче,
(едно - но като самодива), 
да впива поглед само в теб - 
и да е наистина красива?
Когато тя те гледа,
да е право в очите - 
с нея винаги да си спокоен,
да ти прави по-безгрижни дните... 

Не искаш ли едно момиче,
(едно - но като жарава),
без нея като си...
... нищо да не ти остава? 
Да те пари винаги с
горещата си жар...
Да превръща сетивата ти
в пожар...

Не искаш ли едно момиче,
(едно - понякога да е като пустиня) 
и каквото и да става покрай нея,
тя никога да не усеща зима?
И дори в лицето ù да духа вятър, 
тя пак да може да те сгрее
и когато чуе тишина,
с тишината тя да може да се слее...

Не искаш ли едно момиче,
(едно - но да е като цвете)
да те чака винаги на същото място
дори и да отидеш надалече?
Да я гледаш и миришеш
и това да те прави щастлив,
да не можеш да ù се наситиш 
дори да има в нея трън бодлив...

Не искаш ли едно момиче
(едно - понякога да е като сърна)
страхлива, но да е готова
да поеме вместо теб дори смъртта...
Когато се усмихва - да мълчиш 
изгубил ум и свяст. Изгубил почва.
Със дни да не ядеш и да не спиш.
И с всеки миг по-здраво в нея да се вкопчваш...

Не искаш ли едно момиче
(едно - на хиляди да е една) 
с луда кръв родена да обича,
да знае колко струва, да си брани и честта?
Да има в себе си елексир,
за всички твои мъки и несгоди,
да свети в тъмното като факир ,
към щастието смело да те води...

Не искаш ли едно момиче,
което само тебе да обича?
Само теб да тачи, люби...
Знам, искаш - ала вече ме загуби!