Не ме поглеждай така -
жар в очите ти личи,
а душата в мен гори -
огън, който не мога да понеса
и от който чак до костите ме боли -
не мога да си позволя да си до мен,
а всичко си ми!
Не казвай, че съм само твоя -
пламва моето сърце
и усмивка ме издава -
всичко за теб давам!
До кога ще имам сили
забранен да те обичам
и всяка нощ да се давя в сълзи,
до кога ще имаш сили ти?!
Умориха се да плачат очите,
но душите горят -
любовта е рай и ад,
но с теб пак го избираме -
разпиляваме се и се събираме -
само силата на сърцата си имаме!
© Виолета Веселинова - Ил Всички права запазени