Не казвай "Не плачи!",

сълзи красиви са това.

Не казвай, че с нея утре ще си -

това са ненужни слова!

Не казвай, че безумно те боли,

че пречки между нас има!

Не казвай колко самотен си ти,

любовта от мен всичко взима!

Не казвай, че обичаш ме,

че лудост са чувствата помежду ни.

Не казвам на колко мъка обричаш ме

и ти не говори излишни думи!

Говори само с устните си -

това е повече от любов!

Остави се поне сега на чувствата си,

дори за тях да не си готов!

Не говори, а спри времето,

само това искам от теб.

Не ми казвай дори името,

а запечатай този момент!

Не говори за каквото и да било,

не искам да мисля за утре!

Нека пак да бъдем едно

до следващата сутрин...

Не говори, а усети ритъма,

двете сърца бият... като за последно!

Чуваш ли любовта неканена, неискана,

да крещи пак уморено?

"Ще бъда с теб, бъди с мен!"

повтаря го всяка нощ, не спира.

Ще дойде ли някога ден,

в който душите ни да не умират?!

Обичам те!

Не казвай нищо...