Не си отивай! Остани –
уханна, беззащитна и могъща!
Аз знам – решетки и стени
не са на нрава ти присъщи.
Да, има пътища безброй,
но те са нашата преграда.
Път няма мой и твой –
един е само – болка и награда.
Не казвай нищо! Остани
така – загадъчна и мълчалива!
Вълшебен миг! А отстрани
не идва време и не си отива…
И няма друго между нас,
освен любовната стихия,
готова да ни разруши завчас
или да ни даде да бъдем ние….
© Стефан Всички права запазени