Не бе любов, а само жажда –
за истинската, за голямата.
Така илюзии се раждат,
когато нищо друго няма.
Играхме както във театър –
преструвахме се, че обичаме,
а в мене стенеше душата
при всяко наше ново вричане.
Дошло е време да погледнем
на истината във очите.
Да се прегърнем за последно,
един от нас да си отиде.
© Елица Ангелова Всички права запазени
прегръщам те, с обич.