Днес скъсах роза от градината,
красотата грабна ме, не издържах,
но радостта ми бе наполовина,
цветето след мъничко умря.
Нима е кратка красотата
на този свят несъвършен ?
А може би нашепва за нещата,
от часа, във който си роден.
Но физическите сетива
изтънената нежност не улавят.
Пристан е сърцето за това,
красотата истинска долавя.
© Гинка Любенова Косева Всички права запазени
Мъдър стих!