lorsa (Лора Димитрова)
96 385
4.09.2012 г., 16:15 ч.

Не, maybe! 

  Поезия » Любовна
1347 1 15

Не съм зависима от нищо и от никого!

Най-малко пък от мисълта за тебе.

Каквото съм намислила - постигам го.

Последното не ми е предпоследно.

Не съм по гръб - да ровя във живота ти.

Не питам с кой споделяш си кафето.

Не се захласвам в лигавите спомени

за въздуха, издишан във ръцете ти.

Не ме интересува, че потаен си.

Или - дали не те разочаровах

на срещата ни. (Бях добра - признавам си.)

А ти не ме заслужи, скъпи. Sorry.

Не съм зависима от страх и крайности.

Изключиха и твоя телефон ли?!

Като не ми звъниш – звъни на баба си.

И без това аз твоя не запомних.

Не ме интересува и какви са ти

жените, дето пращат ти “усмивки”.

(... не че те следя. Не съм зависима.)

А и си знам - усмихват се, че бих ги

по всички параграфи. До последния.

Защото аз съм у-рав-но-ве-се-на.

Живей си както смяташ, че е редно

и хич не се захващай вече с мене.

Не съм зависима. НЕ СЪМ! От никого.

Най-малко пък от мисълта за тебе.

Каквото се обадило – повиках го,

а ти пък замълча си... Ами – дреме ми!

Не се лъжи, че тайно проверявам те;

че страдам; че разпитвам; че те следвам...

И хич не леж’ на тая, че поддавам се,

защото дърпаш се без обяснения.

Като не искаш - прав ти път, амиго.

Добре съм, чу ли??? Друг ще си намеря!

... как „кого?”, бе?!

Знаеш ли, че има

 

с мене бол мъже във психодиспансера?

© Лора Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??