Не ме изтрайва струпаното време

и все беди реди край мен.

Накъде ли пътят стремеглаво ще поеме

и болката от днес ще стане ден?

Не мога да измисля как накрая

ще се разпадне всяка суета,

която днес държи ме, зная,

да се радвам, понякога и да летя.

Напразно лятото отмина,

изгорило спомена за пролетта.

Ще дойде бяла и спокойна зима,

покрила всички есенни листа.

Дали ще чакам аз като жълтулче,

скрило палава глава в пръстта?

Или като старец, грабнал лютото павурче,

ще пия и ще жаля младостта?

Сега е непристойно и студено

и аз не зная накъде вървя.

От времето нетрайно победено

моето сърце припомня любовта.

Без нея аз не мога да живея,

но колко много справят се така.

Убих ли в себе си злодея?

Спечелих ли най-тежката война?