Не ме гледай, мило либе,
как изпиваш ме с очите.
Погледът ти - ясно слънце,
изсушава ми сълзите.
Как ме сакаш, мило либе,
да ме грабнеш и със мене
да се вземем с тебе двама,
та земята от любов да стене.
Луди ли сме, мое либе,
луди-полудели,
та се влюбихме без време
за венчание закъснели.
Не ме сакай, мило либе,
времето ни мина,
че от син ми, мое либе,
чакам внуче таз година.
Е, сполай ти, мило либе,
радваше ме често,
но съдбата ни зарече
всеки да тежи на свойто место!
© Ая Цонева Всички права запазени