21.04.2015 г., 22:40 ч.

Не ме обичай отдалече 

  Поезия » Любовна
701 1 11

Не ме обичай отдалече

 

 

Но колко още, принце мой,

да гасна трябва в този страх.

Та кой ще ме осъди, кой,

лазур в очите грейва - плах. 

 

Ще дръзна, дъхав небосклон,

обсипан целия с роса.

Ще долетя на своя кон

с цвят нежен в слънчева коса.

 

Ако зла небесна манна

прекъсне тихия ми сън.

И възпре таз обич лунна

там някъде далече вън.

 

В този миг така съдбовен

бих желала гибел кратка.

Страда с мен леса вековен

за една прегръдка сладка.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Светла Асенова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??