15.11.2020 г., 11:43 ч.
Не ме оставяй, мила, в този сън
Изгаснат ли последните искри
олтарът ти за мен ще замълчи.
Заключен ще е храмът... Две очи
не ще се взират в мен така добри.
В най-тъжните, безслънчеви зори
животът ще е болка, ще горчи.
И в самотата няма да личи –
и името ми истински дори.
Крилете си аз с пепел ще зарина.
Китарата погълнала лавина
ще страда адски в сняг дълбок, без звън.
Сърцето ми ще бъде на парчета.
Душата ми без дом ще е проклета...
Не ме оставяй, мила, в този сън!
© Асенчо Грудев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Приятно е да Ви чете човек
Страхотни дуети правите. -
За Шекспир, да ти кажа, той
семейство в Стратфорд има,
а в Лондон пориви безброй
от музи нежни взема! -
Любов - тъй сладко непозната
в ума ми ти с цветя си вплел,
вървя към тебе в необята,
дано щом стигна бъдеш смел... 😋 -
Ти, Муза си! Не ме мъчи
със прози от реален свят!
Писмо едно ме огорчи,
но пак оставаш моя цвят! -
Не струва нищо утринта,
ни залеза, ни тези думи,
щом мрак обхвана радостта
и сложи пропаст по между ни... 😋 -
Суфльор подсеща ме: " Внимавай!
На сцената сега си, брат!
С романтика не преигравай!
В сюжета има и обрат! " -
"Ромео и Жулиета" 2-ра част! Поздравления!
-
Алфата и омегата на любовта...ме знам защо го написах, много са въздействащи вашите дуети..Благодаря!
-
Прокудил крехкия ми сън
ти с плам опали всички дни...
Как искам да изтичам вън,
но спират ме безброй вини... 😋 -
В кое ли действие сме вече,
в коя ли сцена, не се знае.
Финалът нека е далече!
О, истинска любов играе! -
Сърцето блъска се натясно
и свеждам поглед с вид унил...
И чувствам, чувствам все по - ясно,
че тъй ми липсва моят мил... 😋 -
Колко си красива само!
Гледам и се чудя аз.
Удивление е нямо -
колко си красива само!
Как да ти го кажа прямо,
не откликва моя глас?
Колко си красива само!
Гледам и се чудя аз. -
Пред теб безмълвна, като блян
ще разпусна аз къдрици...
И без одежди, и без свян
ще разпръсна рой искрици... 😋 -
Във съня те виждам, мила,
със усмивка - розов цвят.
И това ми дава сила
в този хаотичен свят! -
Вечер на жасмина дъхав
сред непокорния клонак
тихо милвам мрака синкав
и все за тебе мисля пак... 😋 -
Тъгата ти, тъга е моя, знай!
Сияйно искам нежното лице!
Чрез любовта ми радостта познай!
При теб изпращам влюбено сърце! -
С устни той пожар запали,
уви, без воля съм сега...
Тъй го искам, но едва ли,
о, моя спътнице - тъга... 😋 -
Ще ти припомня с топъл лъх
това, което, мила, беше.
По устните ти моя дъх
цъфтеше и зовеше! -
Линея аз с горчивина,
че бях ли с теб или не бях...
Копнея, тъжна съм луна,
отрада моя, страсти грях... 😋 -
Но всичко е възможно щом
душите ни в една се слеят.
Те неизбежно ще са дом
за любовта и ще светлеят! -
Да можех в нежната си гръд
да те притисна с огнен плам...
И после за пореден път
да литнем щури нейде там... 😋 -
И ето ме, кажи ми ти,
аз целият сега съм слух,
подшушна ми вълшебен дух,
че нещо в теб за мен пламти! -
О, как жадувам в този миг
да зърна неговият лик!
Ще кажа, че не съм измама,
че на сърцето му съм дама... 😋
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
