Не ме познаваш - прииждащ пак със прилива,

разбиващ се със трясък във ума ти,

и всяко утро, изгряващ като изгрева,

по устните ти, шепнещ във деня ти.

Не ме познаваш - загледана в очите ми,

в които себе си ще преоткриеш,

или пък свита в ъглите на мечтите ми,

в сърцето ми за дълго да се скриеш.

Не ме познаваш - навяващ като вятъра,

по кожата ти нежно да пробягвам,

и всяка вечер да падам като залеза,

и в твоят сън за дълго да оставам.

Не ме познаваш - парещ като пясъка,

от истинска любов да те изгарям,

и дълго скитащ във твоята пустиня,

аз никога от там да не избягам.

И пак мълча, разглеждащ всички белези

напомнящи, че ти не ме познаваш.

И зная днес, останал сам със себе си,

че моята любов не заслужаваш.