Бих те сравнила
със страшен хищник-орел,
който мен - мишка страхлива -

тихо се скрила,
ти сграбчваш - безпощаден и смел.

Бих те сравнила
и с лъв грациозен,
аз - антилопа без воля -

уморено се свила
под тебе, кръвожаден, спокоен.

Бих те сравнила
и със силен вълк-единак,
аз - кошута нежна -

слаба и мила,
чакам зъби да впиеш ти пак.

Но, хищник, внимавай!
Не ме предизвиквай,
по-жесток не ставай,
да хапеш не свиквай.

Че от мишка - в орлица,
от антилопа - в лъвица,
от кошута - във вълчица,
от плячка - в стръвница,
се става при нужда,
съдба такава не ми е чужда!

Твоя равна мога аз да се изправя,
в очите да те гледам, докато ръмжа,
в кръвта ти собствена да те удавя, 
не ме ранявай - няма да простя.

И все те сравнявам,
но всеки звучен епитет
е слаб и бледен, признавам,
в сравнение с теб.