Не ме приспивай с приказка за лека нощ,
сама не мога да заспивам,
дори улисана от тихи думи за разкош,
че тук те няма, пак разбирам.
Сгушвам се в завивката,
но търся твоя аромат,
за миг явява се усмивката
и думите не спират да валят.
Разказват ми те приказка за двама влюбени,
далеч един от друг,
но те не чувстват се изгубени,
защото в сърцата си те са един до друг.
Заспивам, но в съня ми аз не сам сама,
ти до мен си, и тихи думи ми нашепваш,
и утре, когато пак не мога да заспя,
ще чакам нова приказка да ми прошепваш.
© Вили Мотовили Всички права запазени