14.03.2011 г., 0:04 ч.

Не ме ревнувай 

  Поезия » Любовна
1150 0 20

Не ме ревнувай от дъжда в косите,

когато теб те няма, той ме гали,

от песните на птиците долита

дарява ми мечтите си – корали…

 

От вятъра не ме ревнувай! Влюбен е

в очите ми, по тебe теменужени…

Оставиш ли ме, знай, ще се изгубя

из многото ти нощи недолюбени.

 

Не се мери с морето - мъдър старец.

Хлапашки ме докосва. То е чисто.

Така дълбоко страсти в мене пали

желае ме с вълните си от бисери…

 

Звездите с жаден поглед ме събличат

и дръзко покоряват мойте нощи.

Когато теб те няма, ме обичат,

и до леглото ми танцуват боси…

 

Не ме ревнувай в полунощ от месеца -

мой чернолик и верен обожател -

говори ми за теб...  тъй сладкодумен е -

съветва ме като добър приятел.

 

Не ме ревнувай, тихичко поискай ме.

с дъгата си ще ти даря прибоя,

секунда-две – да се почувствам истинска

щом те обичам – вечно ще съм твоя.

 

 

 

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??