Не ме вини
На баба – защото обичаше поезията ми и знам,
че ще прочете това, където и да е
Не ме вини, че още скришом плача.
(Едва ли ще привикна да те няма.)
Не ме вини, че търся те във здрача,
че търся те в зората сутрин рано.
Не ме боли. Не ме боли, а реже.
И денем, и нощя във мен се вплитат
на спомените алените мрежи.
(С дланта припряно бърша си сълзите.)
Измина месец. Четири. Година. ...