Не ме вини, че още те обичам
и мислите ми все след тебе бягат-
не мога да те нарека забравено минало,
на сърцето си не мога да заповядам!
С притаена болка сърцето все още боли-
само ти го накара щастливо да танцува,
да се разлиства и в огън да гори,
да мечтае и цветни сънища да сънува.
Душата намери загубените си крила
и политна нагоре- към звездите,
с Луната в огнен танц се завъртя,
изпълниха се със светулки очите.
Затова, недей да ме виниш,
че не поисках да те забравя,
знам, без мен ще продължиш,
а споменът за мен- ще избледнява.
И някой ден, ако с тебе се срещнем,
споменът за миг ще те бодне в сърцето,
с тъга ще си спомниш за чувството човешко,
но безизразно ще остане знам, лицето.
© Валентина Иванова Всички права запазени