... Замина си. Замръзвам в самота...
От тази, дето те изпълва с безутешност.
С безсмисленост. А после следва мъчна тишина.
И спомени за овдовяла нежност.
Тогава ставам облачно небе.
Капан за уморени и самотни птици.
Не сбирам гняв. По-скоро ветрове.
И болка от удавени зеници.
Остави ми вълни от твоето море...
И онзи аромат на зрели дюли,
от който есента опи се, не дойде,
защото вероятно си дете на Юли... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация