Не ми е нужно много,
само да те има тебе.
В този малко странен свят.
Където би ми стигнало да съм потребна.
И две очи за мене да искрят.
Не ми е нужно много.
Просто топлото ти рамо,
когато съм на кръстопът.
Ръцете ти да ме изгарят.
Ах!... Тъй прекрасен би бил светът.
Не ми е нужно много...
Всъщност мъничко ми трябва.
Твоите нежни две ръце.
Прегръдките ти, разпалващи жарава.
Тогава пълно би било това сърце.
Не ми е нужно много,
Само да те има тебе.
От щастие да се изгубя.
Останалото ще е във властта на времето.
Каквото трябва ще се случи.
©П.В.
© Полина Велчова Всички права запазени