Не ми е нужно утро над Бояна
Торнадо ли си, слязло над Маями?
Цунами ли, заляло Фукушима?
Навлезе във душата и в плътта ми
и стана мое Лято, моя Зима.
Дори дръглив – от теб да се отърся
и в Космоса си сам да пия бира –
пак твоята Вселена ще потърся,
защото в нея моят свят се сбира.
Не са ми нужни – утро над Бояна
и нощите над някакви Кариби.
В косата ти – тайфунно разпиляна, ...