unreal (Силвия)
21 36
6.10.2007 г., 21:37 ч.

Не ми го казвай никога, но ме обичай 

  Поезия
1136 1 6
Обичай ме.
Не ми го казвай никога,
но ме обичай.

Нека да го чувствам сутрин рано,
когато зората се буди в златисто.
Когато небето е синьо и облаци няма,
когато нощта наближава
и светулки обсипват безкрая.

Да го почувствам с миглите си даже,
с ръцете си, когато те докосвам,
с гласа си щом изричам твойто име.
Челото ми целунато да го усети
и устните оформени в усмивка.

Обичай ме и даже да ме няма
във мислите и сънищата викай ме,
обичай ме, когато съм щастлива,
когато плача също ме обичай.
Не се сърди, когато се ядосвам,
обичай ме и бързо ще ми мине.
И даже да ти казвам да си идеш,
завинаги сама да ме оставиш,
обичай ме, недей да ме забравяш.

Не ми го казвай никога,
но ме обичай...

© Силвия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??