rumbic (Руми)
329 4585
5.02.2020 г., 8:00 ч.

Не ми отива розовия цвят 

  Поезия
825 11 21

 

Събух на прага старите галоши,

изцапани и мокри от дъжда,

а някой, без да пита ги подносил,

решил, че ще го топлят във студа.

 

Помислил си: „Е, нищо, че са стари!”

Но дупката в петата не видял

и вместо тях, оставил ми сандали,

тъй в моите галоши заживял.

 

Сандалите обаче, не харесах,

не ми отива розовия цвят.

Галошите ми някой бе отнесъл –

дано да е щастлив и по-богат!

 

Но ето, че завърна се човека,

вървеше със наведена глава,

разказа ми, че идва отдалеко.

Галошите държеше във ръка.

 

„Вземи си ги, на тебе най-прилягат,

пробити са, не мога да вървя,

убиват ми и толкова ми стягат!

Сандалите ми дай и да вървя.”

© Руми Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Доче, гостуването ти ме зарадва изключително много! 🙂
  • С галошите по- близо до земята.
    (и в унисон с пастелния и цвят)
    А розово об(л)ичала лъжата.
    (и мене не ме кефи този цвят)

    Но стихотворението ме изкефи!
  • Антоан, присъствието ти е толкова осезаемо, че го усещам дори и на 3 000 километра... Относно розовия цвят, прав си, жените често остават неразбрани, /горките те/!
    Някой си носи "розовите" очила, друг розови сандали, аз си предпочитам пробитите галоши! Такива ми ти работи! Благодая, Антоан!
  • Благодаря ви, приятели, от все сърце! Щастлив петъчен ден желая на всички!
  • Толкова е хубаво, че нямам сили да го коментирам! С Младен Мисана!
  • Като обувката на Пепеляшка! Много хубав и поучителен стих!
  • Хареса ми!
  • Страхотно е , Руми.. Галошите ти казват толкова много неща!
  • Няма по- удобно нещо от стари обувки, ама свои, защото са си направили местенце за всяко кокалче и мазолче....А чуждите...са много по-неудобни и от нови дори! А в стиха ти, Руми има и символика и поука- не вземай чуждото, защото няма да си щастлив! Интересна хрумка, добре сътворена!
  • Прекрасно, забавно и свежо !
    И на мен не ми отива розовият цвят.
  • Прекрасна поезия поднасяш отново, мила Руми! Звучи ми много близко като усещане. Дълбочина и възможност за много размисъл.
    Особено финалът кънти като ехо в мислите:

    „Вземи си ги, на тебе най-прилягат,
    пробити са, не мога да вървя,
    убиват ми и толкова ми стягат!
    Сандалите ми дай и да вървя.”
    Благодаря, Руми! Поздравления!
  • То си има и израз за това: "Влез в обувките на другия, пък тогава говори ( го съдѝ" ( в преносен смисъл). Много хубав стих, с послание, Руми! Поздрави!
  • Благодаря на всички вас, мили хора, че поспряхте на тази страница! Всеки си има обувки някакви, но галошите са друго нещо, с тях човек извървява най-неравния си път и когато се обърне назад, си спомня с умиление!
  • Очарователно!!!
  • Хареса ми.
    Хубав коментар на Вега.
    И напомням - мечтата на мъжа: да умре в обувките си. Тоест - в движение, не на легло.
  • Англичаните имат такъв идиоматичен израз, употребим за това кога се чувстваме добре. А в буквален превод той гласи: Да сме като в обувките си. Тези старинни "галоши", са не просто средства за ходене, те са символ на самия път, който извървяваме. Затова са и мярка за нас самите - строго индивидуална и неповторима. На никой друг не му е дадено да ги ползва с удобство. Мъдър и символичен стих, а тази "дупка в петата" ми напомни за "празнотата на съда" на Лао Дзъ, като несъмнено качество от диалектическото единство на противоположностите. Поздравявам те за прекрасния стих, Руми!
  • Тук си много различна, Руми! Хареса ми стихът и посланието...
  • Хубаво е, Руми!

    Днес старите галоши
    отдавна взели, дали,
    изобщо не подхождат
    на розови сандали!
  • Поздрав! Пасна ми много
  • Много ми хареса, Руми!
  • Не съм очаквала, че за едни галоши може да се напише такова силно въздействащо и прекрасно стихотворение!
    Очарована съм, Руми! ❤️ Поднасям ти аплодисментите си с обич! ❤️
Предложения
: ??:??