25.05.2011 г., 22:47 ч.

Не ми отиват пролети 

  Поезия » Любовна
5.0 / 8
823 0 18
Копнеех лято. Пролетите вече
не ми отиват. И от тях боли.
И пак е лято. Знам, че ме обичаш.
Но вече трето лято е така.
Една умора кожата ми свлича
и диша във тила ми есента.
Не искам лято. Искам луда пролет.
Напираща, нахална, даже зла –
насред студа и вятъра разголена,
боляща като сутрешна роса.
И пак е топло. Толкова уютно,
че чак нагарча. Искам земетръс. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели Всички права запазени

Предложения
  • Високото небе надвесва мислите и пропастта е бъдещата гара... Опитвам се над него да летя, с криле д...
  • На колко си години не попитах, по-важното е днес, че си до мене. Това, че не говориш, си е чудо, защ...
  • В следите на изгубеното време все още търсиш своята химера. Илюзиите винаги превземат най-ценното, к...

Още произведения »