Morgana (Ди)
188 202
29.12.2007 г., 7:45 ч.

Не ми позволявай да те ранявам 

  Поезия
1021 1 3
Не ми позволявай да те ранявам.
Обичай ме дори без глас да крещя.
Не мога, не искам за мене да страдаш.
Ще те обичам. Бога ще моля, докато пресипна... умра.

Не ми позволявай да си ида.
Моля! Заради тебе ме дръж.
Не ми позволявай да застина,
не искам в тебе да виждам слабия мъж!

Искай да съм с тебе, когато ме няма.
За да мога да дойда, когато съм там.
Сълзите ми са смях с любовна измама,
ще те обичам, мога, искам и знам!

Прегръщай ме, когато съм слаба...
Но сила не искам да даваш.
Аз мога да бъда оная, дето остава,
да те обича, когато любовта затихне след дъжд!

Обичай ме като вятърните нощи.
И в мечтите - лудите, търси ме!
Не мълчи. Обичай ме още и още,
но цветя за мене не късай... жали ме!

Но не ми позволявай да те ранявам.
Покажи ми как се обича, аз съм незрима...
Белязан е мигът, в който те срещнах, прощавай,
че Съдбата реши тебе да зове, Любими!

© Ди Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Истинско!

    Но не ми позволявай да те ранявам.
    Покажи ми как се обича, аз съм незрима...
    Белязан е мигът, в който те срещнах, прощавай,
    че Съдбата реши тебе да зове, Любими!
  • Стихотворение сътворено от истински чувства!!!Толкова е съвършено!
  • Хубаво ,влюбено.
    Поздрави,Диана!
Предложения
: ??:??