Не ми прилича да съм нечий грях,
да вея мръсното бельо пред хората,
да се превръщам в изнасилен смях
или в лъжа, родена от умората.
Да бъда тайна, потна тишина,
затворена зад спуснати пердета,
съмнение, разяждаща вина,
следа от чужди устни по лицето.
Прилича ми да бъда слънчев смях
и шепичка, побрала къс надежда.
Не ми прилича да съм нечий грях,
а семенце любов и глътка нежност!