Не ми се пише, мисълта тъжи,
прикрила неумело всяка рана.
Познанието крета сред лъжи
и хиляди страхливи оправдания.
Така добре е, нека да мълчим,
макар да е самотно и проклето.
Ще си останат всичките вини
уж неми, а оловно тежки.
Не ми се спомня – толкоз суета
затри години, само за да крее.
Моливът стърже, воден от печал,
че Господ ни е дал броено време. ...