30.12.2020 г., 18:09 ч.

Не ми се пише 

  Поезия
227 3 3

Не ми се пише, мисълта тъжи,

прикрила неумело всяка рана.

Познанието крета сред лъжи

и хиляди страхливи оправдания.

 

Така добре е, нека да мълчим,

макар да е самотно и проклето.

Ще си останат всичките вини

уж неми, а оловно тежки.

 

Не ми се спомня – толкоз суета

затри години, само за да крее.

Моливът стърже, воден от печал,

че Господ ни е дал броено време.

 

Не ми се пише, листът чисто бял

замахна към лицето с опак удар.

Крещи ми се и вия като звяр

предсмъртно свит във тъмния си ъгъл.

 

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??