Часовете се променят,
а на мен не ми се спи.
Само на небето греят
още нощните звезди.
Времето с любов докосва
хиляди добри мечти
и нощта е вече моя…
Колко бързо идва три!
Чувствата се сменят бързо,
ритъмът сърдечен се мени,
някъде към теб ме водят
всички нощни светлини.
Зная, че обичам тебе,
и за мене мислиш ти,
а душата търси време…
Спиш отдавна може би.
Как да те докосна, мили,
мислите да разбера,
в твоята душа, любими,
аз свободно да чета?
Маска ли е всичко в тебе,
всичко в теб ли е игра,
миг красив, от който вземаш,
или пък е то шега?
Всички светлини се сменят,
чезнат нощните звезди,
твоите черти бледнеят
и денят ме поздрави.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Всички права запазени