Не ми звъни! Не искам да те чувам!
Сега със теб сме толкова далече...
Не шепна името ти, а наум те псувам.
Ръцете ти до моите не искам вече.
Не ми звъни, дори и да те провокирам.
Не искам думи по-празни от пустиня.
Не искам обещания, които да разбирам.
И не искам да започват те с мойто име.
Не ми звъни, когато вечер се напиеш,
за да ме нагърбиш с твоите копнежи
и миналото с пиянството си да измиеш
и да го пречупиш с фъфлещи брътвежи.
Не ми звъни! Телефонът ми ще е изключен.
Не искам твоят глас да ме посреща сутрин.
Не ми звъни! За мен въпросът е приключен.
И твоят глас не искам да преследва мойто утре.
© Хриси Саръова Всички права запазени