10.10.2006 г., 15:56 ч.

не мога 

  Поезия
700 0 4
Не мога  и не искам аз
да вярвам във съдбата !
Не! Не може таз съдба
да бъде толкова жестока!
В полета, крилата да троши!
Мечтите да направи  пепел!
Надеждите да умъртви!
Животът млад да покоси!

               § § §

Не мога! Не мога да се примеря
със таз съдба жестока!
Не може от устата, трохите да краде!
Не може с раз, сърцата да пробожда!
Не може, майчини души в ада да захвърля
и незбъднати мечти, гроба да поглъща!!

© Веселина Узунова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прегръщам те силно Веси!!!
  • Етчи,невероятна си !БЛАГОДАРЯ ТИ ! Само една майка може да ме разбере,че смисълът на живота ни са децата.Без тях е трудно,много трудно напред да продължаваш.ПОЗДРАВИ !!
  • Бъди силна!
    Поздрав, хубаво стихче, въпреки... че е тъжно...
  • Съдбата е така жестока,
    тя прави ни сърцата рани.
    Зная болката ти е дълбока
    и надеждите ти са съдрани.
    Но Веси искам да ти споделя
    че с теб съм мисленно сега...
    Ако можех болката да разделя
    бих ти помогнала на мига.

    Поздрав и прегръдка.

Предложения
: ??:??