Ти седиш срещу мен. Неразумно красива.
Коварно кръстосала крак върху крак.
Вехна. Огън студен на вълни ме облива.
Неравна борба. На почтеност с мерак!
Аз се моля... на бога... но в отпуск е той.
Да кротувам не мога. По-добре да умра.
Не, не чувам: "Не бива". Сълзи бликват порой!
Аз не мога, не искам, не трябва да спра!
© БАТКО Всички права запазени
Праща "зунк" на Ася от Толедо.
))
Да не спирам, казваш, Валка.
Но дансе окажеш малка.
))
Имам мания
по Тания
))
Иска Петиа
юнакът клетия.
))
Докат философтваш тук Тома
Ще ръждяса твоята кама.
))
Мацките наш Алекс Учо
учи на Бесаме мучо.
))