Не мога

22.02.2012 г., 10:23 ч.

Поезия » Любовна

599 0 2

Не мога да си забраня да те обичам,

когато чувства в мен преливат.

Не мога името да не изричам,

щом тръпки силно ме побиват.

Не мога да забравя твоя поглед плах,

да не копнея за любовен трепет.

Да не чувствам в мене страх

и да не слушам вътрешния шепот.

Не мога да не те ревнувам,

аз чувства нося във сърцето.

Мечтая устните ти да целувам,

мечтая да полетим в небитието.

Не мога и не искам да живея аз без теб,

да не виждам очите ти прекрасни.

Не искам душата ми да тъне в лед,

да не усещам трепетите властни.

Не мога вече себе си да разпозная,

влюбена съм и безумно ме боли.

Едва ли някога ще те забравя,

да спра да те обичам, надали!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Pepina (Пепа Деличева)

2012-02-27T18:54:58+02:00

Мило и искрено!
severianin (Валентин Чернев)

2012-02-22T11:14:26+02:00

Все още темата е тривиална, вълненията повтарят стотиците, изразени от други по същия начин, все още внушенията са неубедителни - на Вашата възраст това е естествено. Но вече личат опити за дисциплиниране на стиха, търсен е ритмичен изказ, личи опитът за римуване, макар и без особена оригиналност. Това са първите стъпки. И дано следващите бъдат още по-успешни. И още нещо - опитайте се да възпитате у себе си верен литературен вкус, не се възторгвайте от елементарни опити. С най-добри пожелания...