* * *
Сини светкавици режат очите ми,
зеници бледнеят в дива възбуда,
пръсти се сплитат плахо в косите ми
и вливат в сърцето ми тихи заблуди...
Изтръпва снагата - пареща - жарка,
любов се плиска из моите вени,
пепелникът на масата пълен с угарки,
говори защо ли те няма до мене...
Устните лепнат с дъх на горчиво,
чувствата тлеят, като сива луна,
лудост чете се в погледи диви
и режеща болка от сляпа вина...
До мене мястото още е топло,
сред стаята пълна с дим от тютюн,
нощите помнят страстните вопли
и фино ухаят на твоя парфюм...
Отчаяно всичко напомня за тебе,
макар че... секунди от както замина,
а аз прегърнал вечния жребий
и липсваш ми... сякаш, те няма години.
Порива ражда конвулсии - тръпки
и искам отново пак да те зърна,
съшивам с любов душевните кръпки
до мига в който пак ще се върнеш...
Сини светкавици режат очите ми
зеници бледнеят в дива възбуда
без теб... на пепел превръщат се дните ми
за мен си ЖЕНАТА и.....
НЯМА ДРУГО!!!
* * *
© Валентин Желязков Всички права запазени