Аз не мога да бъда спокойна
в дни на безветрие и опасно затишие,
аз не мога да бъда спокойна
и в дни на метежи и бурни събития.
Страдам, много страдам от човешко бездушие,
от арогантни лъжци, костюмирани с власт,
от упорито невежо препускане
и преследване на съмнителни цели със страст.
Аз не мога да гледам спокойно
лицемери как подло грабят своя народ,
как живеят в охолство все за сметка на техния джоб,
как повтарят - Да траят! - щото идвал денят,
в който те ще оправят всички, подред до един.
Вече не мога да бъда спокойна, никак не мога,
в тези объркани и несигурни дни,
бедността навлиза в домовете със сила
и залива стотици човешки съдби.
Как спокойна тогава да бъда,
как очи да притварям в захлас,
като чувам гласа на децата,
премалели от глад и заспали от плач.
05.04.2011г.
© Дария Всички права запазени