НЕ МОГА ДА ОСТАНА
Не искам и не мога да остана.
Аз тръгвам вече! И ще си вървя!
Самата ти си мойта люта рана…
Ти чужди знамена в лицето ми развя!..
Не можеш ли ти вече да обичаш?!
Или не искаш? Ще те разбера…
До днеска ти в душата ми надничаш!
Но си страняла ти от моя път!..
Бях влюбен в тебе аз. И те обичах...
И вярвах в тебе като никой друг!
Наивник бях и подир тебе тичах!...
Но бил съм аз във сянката на друг!...
Не се прави, че нищо не разбираш.
И не признаваш своя собствен грях!
Ти хищнически всичко окупираш…
След доста време аз те опознах!
А любовта от туй не се нуждае!
Не може тя лъжа да понесе…
Макар че тя във въздуха витае...
Най-после буря ще ни донесе!...
Не си ли се отдала със сърцето.
Не можеш любовта да понесеш...
Не те издига Любовта в небето,
щом чувствата на хората крадеш!...
При тебе аз не мога да остана...
Не мога със измемник да вървя!
Ти в моето сърце отвори рана!
С полулюбов не ще се съглася!…
© Христо Славов Всички права запазени