специално за Жулиета
Вървейки в онази дъждовна вечер,
без да знам накъде и защо,
усетих,
че няма да мога да спра да те обичам.
Сега е така
като преди.
Единствено имам това,
че ми липсваш.
Не мога да спра да обичам.
Не мога да спра,
продължавам,
остана само дъждът
от сълзи, напиращ в очите ми.
Сега е така
като преди.
Мога да плача,
но не мога да спра до дървото.
Единствено имам себе си
и това, което усещам.
Ще продължа да те обичам,
вървейки през всяка дъждовна вечер,
без да знам защо.
© Митко Донев Всички права запазени