Търся усмивката ти в паметта си,
отново скривам се в любовта,
но неговия образ ме преследва,
опитва се да те измести..

А ти отново си далеч от мен
и аз потъвам в самота,
а той е тук,точно срещу мен,
най-близък и най-недостижим..

Всеки път щом ми се усмихне,
копнея да потъна в мечти..
В неговите прегръдки да заспя,
да забравя болката,която ти ми носиш.

Но немога да оставя теб,
дори да неискаш да съм тук.
Аз зная,че до тебе няма никой,
ти отблъсна хората от себе си..

Но аз ще бъда винаги до теб,
ще чакам да се осъзнаеш..
Ще чакам да потърсиш любовта,
подкрепата на моите обятия..

А той може и без мен,
за него така е по-добре..
Не можем да се скрием от света,
не мога да забравя и за теб!

Защото знам,ще дойде ден,
в който ще се върне нежността,
ще видя отново топлина в очите ти
и ще потъна в ръцете ти...

А ако аз не сам да теб,
ще бъдеш сам самичък на света,
осъзнал,че си отблъснал всички-
НЕ!Не мога да те оставя в самота!